Пейсмейкър за мозъка помага на жена с осакатяваща депресия

Пейсмейкър за мозъка оказа помощ на жена с осакатяваща меланхолия. Скоро може да даде вяра на други.

Емили Холенбек живееше с надълбоко, повтарящо се положение, което тя оприличи на черна дупка, където гравитацията се усещаше толкоз мощна, а крайниците й толкоз тежки, че едвам можеше да се движи. Знаеше, че заболяването може да я убие. И двамата й родители бяха лишили живота си.

Тя беше подготвена да опита нещо рисково: имплантиране на електроди в мозъка й като част от пробна терапия.

Изследователите споделят, че лекуването —- наречена дълбока мозъчна стимулация, или DBS - в последна сметка може да помогне на доста от близо 3 милиона американци като нея с меланхолия, която се съпротивлява на други лекувания. Одобрен е за положения като заболяването на Паркинсон и епилепсия и доста лекари и пациенти се надяват скоро да стане по-широко наличен за лекуване на меланхолия.

Терапията дава на пациентите ориентирани електрически импулси, сходно на пейсмейкър за мозъка. Нарастващата част от скорошни проучвания е обещаваща, като още се организират – макар че две огромни изследвания, които не демонстрираха преимущество при потреблението на DBS за меланхолия, краткотрайно стопираха напредъка и някои учени не престават да показват угриженост.

Междувременно US Food и Администрацията по медикаментите се съгласи да форсира преразглеждането на настояването на Abbott Laboratories за потребление на техните DBS устройства за резистентна на лекуване меланхолия.

„ Първоначално бях изумен, тъй като концепцията за това изглеждаше толкоз интензивна. Това е интервенция на мозъка. Имате кабели, вградени в мозъка ви “, сподели Холенбек, който е част от настоящите проучвания в Mount Sinai West. „ Но също по този начин имах възприятието, че в този миг пробвах всичко и обезверено търсех отговор. “

„ Нищо друго не работеше “

Холенбек страда от признаци на меланхолия като дете, израствайки в беднотия и понякога бездомничество. Но първият й огромен припадък се случва в колежа, след самоубийството на татко й през 2009 година Друг удар по време на престой в Teach for America, оставяйки я съвсем обездвижена и обезпокоена, че ще загуби работата си в класната стая и още веднъж ще потъне в беднотия. Тя попадна в болничното заведение.

„ В последна сметка имах някакъв модел на включване и изключване “, сподели тя. След като се повлияваше известно време от медикаментите, тя още веднъж получаваше рецидив.

Тя съумя да получи докторска степен по логика на психиката, даже откакто загуби майка си в последната си година в аспирантурата. Но черната дупка постоянно се връщаше, с цел да я притегли. Понякога, сподели тя, мислеше да постави завършек на живота си.

Тя сподели, че е изчерпала всички благоприятни условия, в това число електроконвулсивна терапия, когато един доктор й сподели за DBS преди три години.

„ Нищо друго не работеше “, сподели тя.

Тя стана една от единствено няколкостотин лекувани с DBS за меланхолия.

Холенбек претърпя мозъчна интервенция, до момента в който беше замаян, само че безсънен. Д-р Брайън Копел, който управлява Центъра за невромодулация на планината Синай, сложи тънки железни електроди в област на мозъка й, наречена субкалозален цингуларен кортекс, който контролира прочувственото държание и взе участие в възприятията на горест.

Електродите са обвързвана с вътрешен проводник към устройство, сложено под кожата в гърдите й, което управлява количеството на електрическата стимулация и доставя непрекъснати импулси с ниско напрежение. Холенбек го назовава „ прозак непрестанно “.

Лекарите споделят, че стимулацията оказва помощ, тъй като електричеството приказва езика на мозъка. Невроните споделят посредством електрически и химични сигнали.

В естествените мозъци, сподели Копел, електрическата интензивност отеква гладко във всички области, в нещо като танц. При меланхолия танцьорите се забиват в прочувствената верига на мозъка. DBS наподобява „ отлепва веригата “, сподели той, позволявайки на мозъка да прави това, което нормално би направил.

Холенбек сподели, че резултатът е съвсем неотложен.

„ Първият ден след интервенцията, тя стартира да усеща покачване на това отрицателно въодушевление, на тежестта “, сподели нейният психиатър доктор Мартийн Фиги. „ Спомням си, че тя ми сподели, че е съумяла да се наслаждения на виетнамска храна за у дома за първи път от години и в действителност да опита храната. Тя стартира да украсява дома си, който беше изцяло празен, откогато се реалокира в Ню Йорк. “

За Холенбек най-дълбоката смяна беше още веднъж да откри наслаждение в музиката.

„ Когато Бях в меланхолия, не можех да чувам музика. Звучеше и имах възприятието, че чувам радио разстройства “, сподели тя. „ Тогава в един безоблачен ден през лятото се разхождах по улицата и слушах ария. Просто почувствах тази плаваемост, това: „ О, желая да вървя повече, желая да отида и да върша неща! “ И осъзнах, че се усъвършенствам. “

Тя единствено желае лечението да е била там за нейните родители.

История на лекуването

Пътят към това лекуване се простира преди две десетилетия, когато неврологът доктор Хелън Мейберг организира обещаващи ранни проучвания.

Но неуспехи последван. Големи изследвания, стартирани преди повече от дузина години, не демонстрират забележителна разлика в равнищата на отговор за лекуваните и нетретираните групи. Д-р Катрин Скангос, психиатър от Калифорнийския университет в Сан Франциско, която също изследва DBS и депресията, цитира няколко аргументи: лекуването не е персонализирано и откривателите преглеждат резултатите в границите на няколко седмици.

Някои по-късни проучвания демонстрират, че пациентите с меланхолия са имали устойчиво, дълготрайно облекчение от DBS, когато са следени в продължение на години. Като цяло, при разнообразни мозъчни цели, DBS за меланхолия се свързва със междинен % на отговор от 60 %, се споделя в едно изследване от 2022 година

Леченията са тествани от разнообразни екипи, през днешния ден са доста по-подходящи за индивидите. Екипът на Mount Sinai е един от най-известните откриватели на DBS за меланхолия в Съединени американски щати. Там специалист по невроизобразяване употребява мозъчни изображения, с цел да локализира точното място, където Kopell да сложи електроди.

„ Имаме образец, проект къде тъкмо ще отидем “, сподели Мейберг, пионер в проучванията на DBS и директор-основател на The Nash Family Center for Advanced Circuit Therapeutics в планината Синай.

„ Мозъкът на всеки е малко по-различен, тъкмо както очите на хората са малко по-раздалечени или носът е малко по-голям или по-малък. “

Други проучвателен екипи също приспособяват лекуването към пациентите, макар че техните способи са малко по-различни. Скангос и нейните сътрудници учат разнообразни цели в мозъка и доставят стимулация единствено когато е належащо за тежки признаци. Тя сподели, че най-хубавата терапия може да се окаже композиция от подходи.

Докато екипите не престават да работят, Abbott започва огромно клинично изпитване тази година, преди вероятно решение на FDA.

„ Полето напредва много бързо “, сподели Скангос. „ Надявам се, че ще получим утвърждение в границите на малко време. “

Някои лекари обаче са скептични, акцентирайки евентуални затруднения като кървене, инсулт или зараза след интервенция.

Д-р Стенли Кароф, почетен професор по психиатрия в Университета на Пенсилвания, сподели, че учените към момента не знаят точните пътища или механизми в мозъка, които провокират меланхолия, заради което е мъчно да се избере уебсайт за стимулиране. Също по този начин е мъчно да се изберат верните пациенти за DBS, сподели той, и има утвърдени, сполучливи лекувания за меланхолия.

„ Вярвам, че от психиатрична позиция науката не е там “, сподели той на DBS за меланхолия.

Да продължим напред

Hollenbeck признава, че DBS не е лекарство за всички; тя към момента приема медикаменти за меланхолия и се нуждае от непрекъснати грижи.

Тя неотдавна посети Мейберг в нейния кабинет и разискаха възобновяване. „ Не става въпрос за това да си благополучен от самото начало “, сподели й лекарят. „ Става дума за реализиране на прогрес. “

Това е, което откривателите учат в този момент – по какъв начин да наблюдават напредъка.

Последно проучване на Mayberg и други в списанието Nature сподели, че е допустимо да се обезпечи „ отчитане “ на това по какъв начин се оправя някой във всеки един миг. Анализирайки мозъчната интензивност на пациенти с DBS, откривателите откриха неповторим модел, който отразява процеса на възобновяване. Това им дава справедлив метод да следят по какъв начин хората се усъвършенстват и да вършат разлика сред идната меланхолия и типичните промени в настроението.

Учените удостоверяват тези открития благодарение на по-нови DBS устройства в група пациенти, включваща Холенбек.

Тя и други участници извършват своята роля значително вкъщи. Тя дава на откривателите постоянни мозъчни записи, като влиза в таблет, слага отдалечено над сходно на пейсмейкър устройство в гърдите си и изпраща данните. Тя дава отговор на изникващи въпроси за това по какъв начин се усеща. След това тя записва видеоклип, който ще бъде оценен за неща като изражението на лицето и речта.

От време на време тя отива в „ Q-Lab “ на планината Синай, завладяваща среда, където учените вършат количествени проучвания, събирайки всевъзможни типове данни, в това число по какъв начин се движи във виртуална гора или прави кръгове във въздуха с ръцете си. Подобно на доста други пациенти, тя движи ръцете си по-бързо в този момент, когато се усеща по-добре.

Данните от записите и визитите се комбинират с друга информация, като да вземем за пример събития от живота, с цел да се очертае по какъв начин се оправя. Това оказва помощ при решенията на лекарите, като да вземем за пример дали да усилят дозата й на електричество – което те направиха един път.

Наскоро сутринта Холенбак реалокира яката си и отметна косата си встрани, с цел да разкрие белези по гърдите и глава от нейната интервенция на DBS. За нея те са знаци какъв брой надалеч е стигнала.

Тя си проправя път из града, като се разхожда в парка и посещава библиотеки, които са били леговище в детството. Тя към този момент не се тормози, че естествените житейски провокации ще провокират смазваща меланхолия.

„ Стресът от време на време е много рисков, само че мога да видя и запомня, даже на телесно равнище, че съм ще се оправя “, сподели тя.

„ Ако не бях имала DBS, съм съвсем сигурна, че нямаше да съм жива през днешния ден. “